В създалата се „суматоха“ някои негови издатели се опитват да се възползват от положението и през 1966 г. без негово разрешение е публикуван споменатият вече кратък ръкопис в силно ограничен тираж. Той е базиран на умишлено премахнати от автора глави от други негови книги, за които е преценил, че няма да могат да бъдат възприети. Поставен пред свършен факт, впоследствие се съгласява книгата да бъде преиздадена с някои корекции, но до края на живота си твърдо отстоява позицията, че е бил измамен от издателя и че книгата е публикувана противно на неговите желания. На по-късен етап, отговаряйки на въпроси на читатели, той силно подчертава, че не препоръчва на никого тази книга, която е придружена от ексцентрични рисунки с лошо качество, които не са негово дело. Поглеждайки внимателно към материала обаче, прави впечатление, че в него много тънко биват прокарвани определени „идейни концепции“ чиято мотивация плавно придобива познати очертания. Тези моменти са подчертани с удебелен шрифт...

Домът на боговете

Летящи чинии? Разбира се, че съществуват летящи чинии! Дори веднъж бях на борда на една от тях. Тибет е може би най-подходящата дестинация за тяхната поява. Отдалечен е от всекидневната суетня характерна за нормалния свят и се населява от хора, които поставят религията и научните концепции пред материалните придобивки. През вековете, хората от Тибет винаги са знаели истината за летящите, чинии – какво представляват, защо се появяват, как работят и изобщо всичко, което стои зад тях. Ние обикновено свързваме съществата, които ги управляват с боговете и техните огнени колесници. Но нека ви разкажа за една история, която със сигурност не е била споменавана преди в нито една държава извън Тибет. Това е една съвършено истинска история.

Времето през този ден беше сурово. Замръзнали топчици лед, носещи се от виещата се буря се удряха като куршуми в нашите одежди и разкъсваха кожата на всички части от тялото, които бяха оголени. Небето беше ярко лилаво, изпъстрено със стряскащо бели облаци, които отиваха към вътрешността на страната. Тук, на тази огромна надморска височина в платото Чангтанг, ние вървяхме с мъка нагоре и нагоре.

На последното ни място за почивка, което бе на 8 км. зад нас, се бе появил глас в нашето съзнание:

– Последни усилия братя мои, проявете воля, за да влезете отново в мъгливия пояс, защото там има доста неща, които да видите.

Седмината от нас – всички високопоставени лами от манастирите в Тибет бяхме провеждали подобни телепатични контакти с боговете от небесата. От тях бяхме научили за тайната на „колесниците“, които прелитаха с огромна скорост над земите ни. Продължавахме да се изкачваме все по-високо и по-високо. Накрая стигнахме мистериозния мъглив пояс и влязохме в него. Скоро го преминахме и се озовахме в добре затоплена земя от отдавна отминали времена.

– Още един ден преход, братя мои и ще видите колесницата на древните. – каза гласът.

Тази нощ преспахме на топло и в комфорт осигурен ни от тази Скрита Земя. Успяхме да си починем добре в легло от мъх, а на сутринта с благодарност се изкъпахме в топлата река преди да продължим похода си. В тази земя имаше вкусни плодове, които взехме с нас, така че да ни служат за храна. Нещо което се оказа доста удачна промяна на традиционната ни храна – цампа. През целия ден пътувахме през орехови дървета както и такива които до тогава не бях виждал. През цялото време се изкачвахме нагоре, а температурата беше приятно топла. С падането на нощта си направихме лагер до едни дървета, запалихме огън, след това се загърнахме с дрехите си легнахме да спим. С пукването на зората бяхме готови да продължим нашето пътешествие. Вървяхме в продължение на може би 4 км., когато достигнахме до празно пространство. Тук се спряхме втрещени от изумление. Пространството пред нас беше толкова голямо и удивително. Равнината, която видяхме беше може би 8 км. в диаметър, а от далечната ѝ страна се виждаше ледена обвивка, която се простираше нагоре. Нещо подобно на лист стъкло, издигащо се към небесата. Но това изобщо не бе най-странното нещо, което видяхме. В равнината имаше останки от град, а някои от сградите дори бяха съхранени. Дори имаше и такива, които изглеждаха почти като нови.

Наблизо, в един просторен двор имаше огромна метална конструкция, която ми напомни за две от нашите чинии от храма, само че тези бяха прихванати заедно и бе очевидно, че представляват някакъв вид превозно средство. Моят водач, Лама Минджиар Дондуп, наруши тишината (която всички бяха запазили от страхопочитание) и каза:

– Това е бил домът на боговете преди половин милион години. През тези отдавнашни времена хората въстанали срещу боговете и изобретили устройство, което да разбие атома. Това донесло големи беди на планетата, причинявайки издигане и свличане на земни маси, заличаване на планини и издигане на нови на тяхно място. Това е бил могъщ град, метрополия, и преди се е намирал на брега на морето. Конвулсиите на земята, които последвали от експлозията издигнали тази територия нагоре, а шокът от експлозията променил въртенето на Земята. Трябва да се приближим, за да видим и другите части на града погълнати от ледения глетчер – глетчер, който в тази топла равнина е бил внимателно разтопен запазвайки непокътнати тези древни сгради.

Слушахме запленени от разказа без да обелим дума и тогава повдигнати от един общ импулс станахме и тръгнахме всички заедно напред. Едва когато приближихме към сградите стана очевидно, че хората, които бяха живели тук са били високи не по-малко от 3,5 м. Всичко беше с гигантски размери и аз бързо си спомних за тези огромни фигури, която бях виждал дълбоко в скритите трезори на Потала. Приближихме се към странното метално превозно средство. То бе доста голямо. Може би 15-20 м. в диаметър и потъмняло от времето. Видяхме стълба, която се издигаше до тъмен отвор. Имайки чувството, че се придвижваме през свята земя започнахме да се изкачваме нагоре един по един. Ламата тръгна първи и скоро изчезна през тъмната дупка. Аз бях втори и когато стигнах върха на стълбата и пристъпих вътре през металния корпус, видях водача ни да се покланя пред нещо подобно на маса в една голяма метална стая. Той докосна нещо и се появи синкава светлина придружена от лек шум. За наш ужас от далечния край на стаята започнаха да се появяват фигури, които тръгнаха директно към нас и започнаха да говорят. Нашият пръв импулс бе да избягаме – да напуснем тази странна магическа къща, но гласът който се появи в главите ни ни спря.

– Не се страхувайте. – каза той – Ниe знаехме за вашето идване през последните 100 години. Подготвихме всичко, така че тези които се осмелят да влязат в кораба да узнаят миналото.

Държаха ни в някакво хипнотично състояние, без възможност да мръднем и толкова безпомощни, че не можехме да се подчиним на животинските ни инстинкти и да избягаме.

Тогава гласът каза:

– Седнете, защото срещата ще бъде дълга, а уморените хора не възприемат добре.

Седмината седнахме на един ред гледайки към края на стаята в очакване. За известно време бучащият шум продължи. Светлината в стаята избледня и се озовахме в такъв мрак, че не можехме да видим дори ръцете си пред нас. След известно време бученето спря след което се чу слабо щракване. След това на стената започнахме да се появяват картини – те бяха толкова странни – почти отвъд нашето разбиране. Те изобразяваха величествен град, над чиито руини стояхме в момента. Това бе един град на брега на морето и над който кръжаха много странни летателни апарати. Над главите ни се виждаха обекти с форма на диск, които преминаваха през пространството безшумно и без никакви усилия. На брега със златните пясъци гигантски фигури крачеха сред люлеещите се палми. Можехме да чуем звука идващ от щастливи гласове на деца, които си играеха във водата. Видяхме сцени на улици, къщи и публични сгради. И тогава изведнъж, без никакво предупреждение, видяхме нещо подобно на летателен апарат в небето. Той ми напомни толкова ярко на моето хвърчило, че все едно се ударих в несъществуваща греда. След това последва жесток взрив и се появи облак с форма на гъба, който се издигна на километри в небето. Облакът беше оцветен в тъмночервено и жълто – все едно това беше огненият дъх на боговете.

От нашата изключителна удобна точка на виждане, можехме да наблюдаваме как биват разрушавани сгради и как хората бягат със своите кораби, за да спасят живота си. След това от разстояние се чу бученето на прииждащата вълна, която достигаше може би до 30 м. Вълната удари сушата и погълна сградите, които бяха част от величествения метрополис. Земята се разтресе, картината започна да се извива и върти и настана тъмнина. За доста дълго време ние стояхме в мрак и се чудехме какво става. След това отново се появи картина на стената, но този път тя бе различна. Видяхме как сцената се прочисти и можеше да се види някакъв странен летателен апарат подобен на този в който самите ние седяхме. Имаше хора, които извършваха някаква работа по поддръжката. Различни кораби постоянно идваха и си заминаваха. Изглежда „хората“ бяха от доста различни видове като варираха от 4,5 до 1,5 м. Картината се промени и ние видяхме кадри, които не бяха от нашата планета. Освен това ни показаха и обратната страна на Луната. Гласът, който идваше от екрана, ни даде обяснение докато вървеше картината. Научихме че съществува някаква Асоциация – наречена Бяло братство, която се състоеше както от инкарнирани в тела същества, така и от такива без тяло. Тези, които бяха с тела идваха от много различни планети и те бяха нещо като пазители на живота. Казаха ни, че човекът определено не е най-висшата форма на еволюцията и че тези същества (пазители) работят за всякакви видове създания, а не само за човека.

Инвазия

Казаха ни, че Тибет щял да бъде нападнат и завзет, а нашествениците комунисти ще бъдат нещо като болест върху тялото на планетата. Казаха ни, че в крайна сметка комунизмът ще бъде ликвидиран и в последвалата епоха всички видове създания ще могат да общуват и съжителстват заедно като в отдавна забравените времена. Тибет щеше да бъде завзет, но той щеше да играе важна роля в лицето на ламите-телепати, които имаха задачата да осъществяват лесно контакт с космическите кораби. Според тях Земята била колония, а тези същества които идвали извън планетата играели роля на надзиратели, чиято цел била да облекчат ефектите на атомната радиация, както и евентуално да предпазят хората от това да разрушат планетата си на парчета.

Всички ние – седемте лами бяхме взети по-късно на космически кораб, който полетя в небето. За половин час видяхме цялата територия на Тибет – земя, която може да бъде прекосена на кон за цели три месеца. След това, без видима промяна на гравитацията и без никакво чувство за скорост бяхме изведени извън атмосферата в космоса. Ние знаем как работят тези космически кораби. Знаем защо могат да се обръщат толкова бързо и защо тези, които се намират в тях не биват афектирани от центробежните сили, но това ще остане за друг път.

 
http://parallelreality-bg.com/statii/izvanzemen/secretbases/543-2015-04-08-23-03-15.html