Преди да бъдем качени на кораба, ние стояхме в долината на тропическия разкош, там къдетонебесните богове бяха направили своя база. От векове насам висшите лами комуникираха телепатично с тези богове и бяха научили толкова много от тях. Сега щяхме и да ги срещнем официално. Излежавахме се, стоейки по гръб, мислейки си за всички чудеса, които бяхме видели досега. От дясната ни страна (в равнината) се виждаха странни машини, които биха учудили голяма част от комерсиалният свят, който се простираше отвъд нашата територия. Хора от други светове идващи отвъд Земята вървяха наоколо. Някои от тях се движеха доста изящно, дишайки въздуха, който и ние дишахме. Други като че ли се препъваха и носеха странни прозрачни дрехи, които покриваха дори главите им. Това им помагаше да дишат в различна атмосфера от нормалната за тях.

Ние си лежахме така в продължение на няколко часа, гледайки на чудесата около нас, като телепатично бяхме осведомявани за дейностите, които се извършваха. Концентрацията ни бе внезапно нарушена, когато чухме бръмчащ звук, който идваше над нас. Обръщайки главите си видяхме въртящ се диск, който приближаваше. Когато премина над нас бяхме съборени на земята все едно имаше силна буря. В този момент все едно нашето тегло се бе удвоило и не можехме да се отлепим от земята. След това този феномен спря и можехме да се изправим като гледахме как машината се приземява. Тя наподобяваше на две много плоски тибетски купи, залепени една за друга, а в центъра между двете имаше прозрачен купол. Може би точната дума в случая е полупрозрачен, защото въпреки очевидната му прозрачност не можеше да се вижда съвсем ясно през него. Цялата машина се въртеше над купола като издаваше махови звуци.

Бученето беше спряло, а машината кръжеше върху нещо, което очевидно бе площадка за приземяване. Постепенно машината се спускаше все по-ниско докато гледката не беше закрита от друг доста по-голям цилиндричен кораб. От сграда, която се намираше наблизо бързо пристигна друго средство с форма на круша и застана до новопристигналия кораб. След няколко минути го видяхме отново да се прибира в обратна посока. Нашето наблюдение на сцената беше прекъснато от човек, който се приближи и ни каза:

– Елате братя мои, защото има много неща, които трябва да ви покажем.

Изправихме се на крака и за пореден път бяхме засрамени от ниския си ръст! Лама Дондуп бе висок около 1,8 м., а останалите бяхме с до 12 см. по-ниски. Този човек обаче бе два пъти по-висок от ламата. Почувствах се все едно бяхме 7 годишни хлапета, които ще влизат в манастира за първи път. Високият очевидно бе прочел мислите ми и каза:

– Не е важен размера на тялото братко, важен е размерът на аурата и душата, която се намира вътре. Тук ние имаме хора, които варират от такива които са по-ниски от вас, до такива по-високи от мен.

Той ни преведе през покритата със зелен мъх земя. Огледах се около себе си с удивление от всички странни дейности, които се извършваха пред очите ми. Високият очевидно имаше специален статут тъй като всички го поздравяваха, когато минавахме покрай работниците. Чувствахме се доста неловко в нашите дрехи, които бяха доста окъсани заради трудното пътуване, което имахме от Лхаса. Докато вървяхме, Високият наблегна на някои от нещата, които бяхме научили от предния ден, подчертавайки че Земята е колония. Колония която е заразена от ужасна болест правейки така, че нейните обитатели да се държат като полудели кучета! От векове наред Земята бива наблюдавана, така че когато настъпи подходящото време – да се помогне на всички тези хора. Според него това време наближаваше. Някои от нас – тези от Тибет бяха по-развити телепатично и в езотеричен аспект, така че ни даваха специална информация и специално изживяване. Той каза:

– Сега ще ви покажем вашият свят отвъд неговата атмосфера. Поради тази причина ще е най-добре да влезете в летателен апарат управляван от същества с подобен на вашия ръст.

И така, ние стояхме пред кораб с цилиндрична форма, който бе дълъг над 100 м. и широк около 20. Широка платформа ни отведе от земята до вътрешността. Докато отивахме към кораба ни посрещна човек със среден ръст, но доста широкоплещест. Той докосна сърцето си като жест към Високия и за момент те се спогледаха все едно си предаваха телепатични съобщения. След това широкоплещестия се обърна към нас и ни махна да го последваме. По примера на нашия водещ лама Минджиар Дондуп всички ние първо се обърнахме към Високия, докосвайки сърцето с дясната си ръка, след което се поклонихме и последвахме широкоплещестия. Неизвестното винаги е плашещо. Собственият ми сърдечен пулс се ускори докато минавахме по рампата където спряхме за момент и преминахме през извънземната врата. Вътре имаше дълъг коридор бледо зелен на цвят, а стените изглежда светеха. Светлината бе еднородна и нямаше сенки. Водачът ни преведе през коридора в продължение на няколко метра след което спря, вдигна ръцете си и част от стената се плъзна, разкривайки пред нас една приятна стая. Едната ѝ страна, както и пода бяха прозрачни, така че ние бяхме доста изплашени да влезем.

Тогава той каза:

– Не се плашете, подът е солиден и ще ви поддържа в безопасност. Това което на практика виждате, е специален екран, който показва това, което е отвън. Тук няма никакви прозорци.

Ахнахме от удивление и влязохме внимателно – все едно вървяхме върху нищо и определено имах усещането, че ще пропадна към земята. Широкоплещестия се обърна към едната стена и се откъсна от нас все едно се бе замислил дълбоко за нещо. Аз гледах без определена посока през това което съзнанието ми възприемаше като прозрачен под, въпреки че вече знаех че е просто специален екран. Гледах различни превозни средства, които бяха наблизо и съществата които работеха по тях. Изведнъж колената ми омекнаха от ужас. Всичко започна да се отдалечава и очаквах да паднем, но осъзнах че нямаше никакво чувство за движение. Широкоплещестият дойде и изглеждаше доста замислен. След това каза:

– Ще ви отведем отвъд Земята. Ще ви я покажем как изглежда от далечна дистанция.

Тогава аз му отвърнах, че ние не се движим, защото ако се движехме щях да усетя нещо. Тук нямаше никакъв усет за движение. Той отговори:

– Не, няма чувство за движение, но ние маневрираме при скорости, които са отвъд способността на плътта и кръвта да устоят, така че имаме специални устройства, които автоматично неутрализират ефектите на внезапно спиране или промяна на посоката. Вие няма да усетите нищо докато сте на този кораб и няма и нищо друго от което да се притеснявате. Ние сме овладели силата на гравитацията преди много време. По-късно ще можете да видите през този кораб, но първо вижте това.

Той направи жест с ръцете си към екраните и ние погледнахме.

Без усет за движение

Доста под нас се виждаше как потъваше каменистата земя, която представляваше Тибет. Великите планини ставаха все по-плоски от дистанцията, превръщайки се в един момент в малки пъпчици разположени върху равна повърхност. Ние се издигахме все по-високо и по-високо докато не видяхме нашата („щастлива река“, както тибетците я наричат) да се влива в свещената и величествена река в Индия и после към океана, който до преди това не бяхме виждали. Видяхме очертанията на бреговата ивица и можехме лесно да различим Бенгалския залив и да видим чак до Китай. Можехме да видим дори Великата китайска стена, която изглеждаше като тънка цепнатина пресичаща земята.

Слънцето изглеждаше все едно е под нас, голямо и подуто от пречупването на светлината през въздуха. То светеше в червен цвят подобно на отворената паст на пещта в манастира. И все пак – нямахме усет за движение. Ние стояхме и гледахме колко крайно отдалечено беше всичко това от нашия нормален живот на суровата земя. Широкоплещестия направи някакъв жест към една от стените. Той докосна нещо и от гладката допреди това повърхност се появиха някакви седла подобни на пейки. Той ни каза да седнем, защото така ще виждаме по-добре и ще ни е по-удобно. Седнахме по-скоро предпазливо и леко засрамени, защото докато сядахме изглеждаше че потъваме в нещо, което захвана нашите тела и оформи място за сядане. Той ни каза, че това са специални седла, които сами определят нужната форма и са много удобни. Те предпазваха от възможността да се подхлъзнеш, но същевременно се огъваха при всяко движение.

И наистина, тези седалки бяха супер удобни, а аз определено не бях свикнал да бъда предразполаган по толкова чудесен начин. Все пак си помислих, че много лесно мога да свикна с това. След като заех удобна позиция отново погледнах през екраните и затаих дъх в пълно удивление. Земята изглеждаше като топка, подобна на тази с която си играех като малък. Бяхме високо над планетата и се издигахме все по-нависоко, докато накрая атмосферата изчезна. Океаните заемаха по-голямата част, а земните маси изглеждаха незначителни и оцветени тук-таме в зелено и червеникавокафяво. Голяма част от повърхността бе покрита с бели облаци, които закриваха гледката към земята. През пролуките можехме да видим очертанията на континенти и острови. Можехме да видим и големи вътрешни езера, но от градове нямаше и следа. От тази голяма височина нямаше никаква индикация, че има живот на Земята.

Около планетата имаше някаква слаба синкава мъгла, която изглеждаше доста по-гъста наблюдавана от близо. След няколко мили обаче, тя също изчезна. Тогава широкоплещестият каза:

– Вие сте фокусирани над Земята, но въпреки това цялата вселена е пред вас. Не си ли струва да я зърнете?

Над нас се виждаше само пълен мрак, който бе пронизван единствено от малки ярки точици светлина. Далечните планети изглеждаха подчертано обли и с много различни цветни оттенъци. На тези, които бяха по-близки, можеше да се видят дори някои очертания по повърхността им. За да можем да гледаме към слънцето, широкоплещестия направи така, че някакъв тъмен щит покри част от екрана. Видяхме слънцето, което бе огромно и ясно, а гледката ни ужаси, защото си помислихме, че е обхванато от пожар. Големи огнени езици скачаха по неговата периферия, докато повърхността му изглеждаше като виеща се маса покрита с черни петна.

– Ние имаме база на това което вие наричате Луна. – каза широкоплещестият – Луната винаги е с едната си страна към Земята. Нашата база е на другата страна и сега ще отидем там.

Филтърът бе дръпнат настрани и можехме да видим заслепяващото бляскавото лице на Луната – един свят, който все още съдържаше живот дълбоко под своята повърхност. Ние се приближихме със скорост, която беше толкова голяма, че бе невъзможно да я възприемем. И все пак нямаше никакъв физически усет, че се движим.

– Вие научихте доста за нас. – каза широкоплещестият – И въпреки това хората на Земята биват обучавани, че ние не съществуваме. Те трябва да бъдат обучавани по този начин поради религиозните учения, които „човека“ е сътворил, за да изгради образа на бог. Хората на Земята мислят, че човека е земно творение. Ако днес бъде признато, че съществуват хора и на другите планети, това би означало да бъдат опровергани всички религии. Тези, които държат властта и владеят силата над живота и смъртта, както и над всички нации, никога не биха искали да се знае, че има още по-велика сила. Ако го направят това ще отслаби примката над поробените от тях хора.