Алекс Путни
Археологически и геофизически проучвания на величествените пирамиди по цялото земно кълбо предизвикаха значителен обрат в общата представа за древността на човешката цивилизация на планетата Земя. Многото скорошни открити пирамиди в различни региони на света и в няколко гъсто населени Европейски държави, разкриха доста вълнуващи изненади.
Цял комплекс от древни постройки от Палеолита беше открит и разпознат чрез своята прецизна геометрична форма. Три пирамиди, построени от синтетични заоблени пясъчни камъни, бяха открити в италианския град Монтевекия, в подножието на Алпите. В същото време по-голям комплекс от 6 величествени каменни структури със свързващи ги тунели беше открит от д-р С. Османаджич в Босненската долина Високо през 2005 г.
Международното признание, получено от многото археологически и геофизически изследвания, проведени в Босненската долина на пирамидите, вдъхнови стотици хиляди посетители да разгледат мястото. Въпреки първоначалната забрана от различни археологически органи, правителствени и Египтоложки кръгове, д-р Османаджич много убедително разкри и представи удивителния комплекс от изкуствено създадени археологически структури.

На снимката: Разстоянието между местата на психо-акустичните монументи

Най-забележителната геометрична фигура в свещената долина Високо може ясно да бъде различена, ако се погледне от въздушното пространство над древния комплекс, съставен от резониращи каменни структури, всяка една с оформена външна форма, терасирана по перфектен дизайнерски план, съответстващ природния пейзаж на местността.
Хълмът, който преди се наричаше Високица, сега е известен като най-голямата пирамида в света, висока 220 м под ъгъл 45°.
Мястото бе разпознато веднага от Османаджич по своята точна ориентация на трите плоски повърхности, ориентирани прецизно в четирите посоки на света. Нейният дизайн е същият, като този на Пирамидата на Слънцето. Последващите търсения доведоха до откритието на голям комплекс структури, сред които Лунната Пирамида, Земният Храм, Пирамидата на Любовта, Драконовата Пирамида и Могилата Вратница.
Тези масивни древни каменни структури са взаимно свързано по между си и заедно с всички други значителни постройки от големи камъни по света, прецизно позиционирани и подредени по точно определена схема, определена от своя създател по същото време, когато е открит комплексът Долината Високо.
Санскритската мандала представлява глобален резониращ модел, по който са устроени всички сакрални места,
определени от предишни изследвания с квадратната функция [zn+1 = zn2 ], което е равно на сферична проекция от постоянни ултразвукови вълни, предавани от пиезо-електрическите камъни на Великата Пирамида в Гиза, Египет.

На снимката: Пирамида на Слънцето
Босненската Пирамида на Слънцето (43.977°N 18.176°E) е на 1,199 мили от Великата Пирамида, което е 4.82% или приблизително 1/21 от общата обиколка на Земята 24,892 мили. Тази сакрална дистанция също отговаря на 1/4 от 19.1% на Фибоначи, разстоянието от Великата Пирамида до храмовете на Ангкор Ват (19.1 / 4 = 4.775).
Тази геопространствена връзка активира акустичен резонанс между гигантските съоръжения, проектирани така, че да предават планетарен ултразвук от 33 отделни честоти –
доста под доловимия от човешкото ухо спектър. Бяха направени записи на ултразвука от проф. П. Дебертолис, които показват висока интензивност в ултра-ниските честоти. Тези неуловими честоти имат леко променлив характер с хармонични интервали между 5.6 Hz и 7.83 Hz.
Специалният честотен праг от 7.8 Hz отговаря на модела на алфа-вълните на мозъка,
измервани чрез ЕЕГ и свързвани със състояние на спокойствие, лекуване, ясна визуализация и при преход към състояние на сън. Основният ултразвуков резонанс на световната мрежа от пирамиди в момента е стабилизиран на 1.45 Hz, в рамките на ритъма на човешкото сърцебиене при 233m дължина на вълната, към която е калибрирана и базовата дължина на Великата Пирамида. Водна помпена система/сега нефункционираща/, някога е карала пирамидата да вибрира с 1.45 Hz.
През юли 2007 г. в Италианското градче Песчини на полуостров Гаргано бяха запалени огньове от ултразвук в кръг над земната повърхност – те са били спонтанно запалени от постоянни вълни, насочени от Великата Пирамида.
“Онова, което го учуди, беше фактът, че… пламъците сякаш излизаха от самата земя. Ако минеш от там, можеш да видиш дима, пламъците под него се надигат от земята. Ей така, от нищото. Успяха да се справят със ситуацията, като с часове наред тичаха напред-назад с кофи с вода в ръцете, за да изгасят мистериозния огън, който все едно извираше от под земята”.
Песчини, Италия (41.95°N 16.01°E) е на 1,182 мили от Великата Пирамида, което е 4.74% от общата обиколка на Земята. Лесно може да се направят измервания на ултра-ниски честоти, с което да се докаже това твърдение. Научните организации, натоварени с разследването на тези пиезо-електрически огньове, не успяха да открият причината изобщо и не предполагаха за скритите опасности, заплашващи много общности по подобен начин в Италия, специално в Сицилия, а и на стотици други места по света.
Друга точност при подредбата на много от мегалитните структури в Босненската Долина на Пирамидите също потвърждава факта, че
са калибрирани за ефективна акустична енергия, която е в ултра-ниските честоти на сърцебиенето.
440 метровата дължина на базата на Пирамидата на Слънцето и нейните 220 м височина й дават възможността да резонира на неслучайната честота от 1.5 Hz, която е точно честотата на сърцебиенето в състояние на почивка, когато
се активира “три-таламусът” и колективното телепатично съзнание.
Разстоянието между местата, избрани за строеж на тези психо-акустични монументи, се подчинява на цели числа, кратни на вълната на сърцебиенето от 220 м. Например, Могилата Вратница е 3,960 м точно на североизток от Пирамидата на Слънцето /виж снимката/, дистанция, която е точно 18 пъти височината на Слънчевата Пирамида (220 x 18 = 3,960). И обратно – апексът на Пирамидата на Слънцето е 2,200 м от апекса на Драконовата Пирамида /виж снимката /, или 10 пъти повече от избраната дължина на резонансната вълна (220 x 10 = 2,200).
Апексът на Пирамидата на Любовта е построен на 440 м от апекса на Пирамидата на Слънцето, или 2 пъти избраната вече дължина от 220 м. Апексът на Пирамидата на Любовта е 1,320 м от апекса на Храмът на Земята, дистанция, включваща 6 пъти вече споменатата дължина на вълната (220 x 6 = 1,320). И още,
централната линия на тези три структури, именувани на Слънцето, Любовта и Земята, са идеално подравнени по права линия.
Това ясно може да се види на геометричния план на комплекса.
Апексът на Драконовата Пирамида е разположен точно на 2,200 м от апекса на Лунната Пирамида. Построен точно по това подравняване е и Храмът на Земята на разстояние от 880 м от драконовата Пирамида (220 x 4 = 880) и 1,320 м от лунната Пирамида (220 x 6 = 1,320). Тази подредба и повтарящи се пропорционални връзки се откриват при всички главни структури в долината.
Две нискоъгълни могили, наскоро открити до селището Гинье, оформят югоизточната част на комплекса. Разстоянието от Драконовата Пирамида до първата могила в Гинье е 1,760 м, или 8 пъти избраната вече дължина (220 x 8 = 1760). Ако продължим по същата права, втората могила в Гинье е на 440 м от първата и 2,200 м от Драконовата Пирамида.
Тези забележителни закономерности според, които са разположени Босненските Пирамиди, не са направени само за да има математическа симетрия, а са имали доста по-практически цели, като например съсредоточаване на ултра нискочестотни вълни за синхронизация на човешкото съзнание. На върха на Босненската Пирамида на Слънцето, фокусираното енергийно поле е измервано от различни изследователски екипи, като 4.5 м широк енергиен лъч, излъчващ силен 28 kHz сигнал от апекса. Предаването на инфразвук усилва йонизацията вътре в пирамидите, създавайки био-електрически условия за клетъчно възстановяване.
Експерти по геополимери определиха блоковете на Босненските пирамиди, като впечатляващ вид древен бетон, подобен на Римския цимент и синтетичните варовични камъни на Великата Пирамида в Гиза.
Големият брой различно оформени покриващи камъни и многопластовите изкуствени циментови плочи много приличат на природно оформения вулканичен комплекс в Бречия и са направени от земния материал под Долината на Пирамидите. Километричните кръгли речни камъни и глинени слоеве, които очертават долината, са били изкопани в сложна система от тунели под пирамидите, които най-вероятно свързват петте приличащи на планини пирамиди една с друга, както е при много други такива комплекси.

На снимката: Мегакерамичните плочи, изваяни от древните строители на лабиринта Равне
За построяването на много от величествените храмове са били нужни хиляди тонове заоблени речни камъни, за да се направят тунелите и са били изнесени на повърхността за да се използват като материал за пиезо-електрически филтър в стотиците хиляди тонове от висококачествени циментови плочи “Бречия”, които облицоват планинските структури. Пиезо-електрическите кварцови кристали, които се намират в почвата на долината, са били смесени с различни реагиращи вещества и излети като ситни синтетични пясъчници, които формират обширни многопластови тераси.
Няколко дълги, покрити с цимент платформи са били разкопани при четирите пирамиди, а също и при конусовидната, направена от глина пирамидална структура, наречена Могилата Вратница. Анализите на тези камъни, направени през 2009 г. от екип на Университета Зеница в Босна и Херцеговина, определиха, че масивните камъни са синтетични по начало, съставени са от баластра, леко изпечена глина и доломит/калцит карбонат, които са размесени с вода, за да сформира активният химически компонент варов хидрат.
Свръхтвърдостта на този висококачествен цимент е измерена на 100-140 мегапаскала, което превъзхожда приблизително 2 пъти твърдостта на индустриалните циментови смеси днес. Тези открития съответстват с направеното изследване на д-р Дж. Давидович относно изкуствените камъни-геополимери на Великата Пирамида в Гиза, която е поляризирана магнетично север-юг при построяването й.
Когато циментовата смес е напълно смесена, се получава химическа реакция между негасената вар и водата, при което се получава отделяне на топлина, помагащо за изсъхването и бързото офомяне. След изливането му в плътен, влажен смолист шаблон с желаната форма и оставен да изсъхне до втвърдяване, се наблюдава промяна в цвета в следствие от абсорбацията на вода и желязо. По протежение на циментовите блокове се забелязва една равна ивица в оранжево-кафяв цвят дошъл от желязото, което се е намирало в течната смес, и който е бил абсорбиран от богатите на желязо смоли, използвани за запечатване на повърхността от вътре на подсилените форми.
При обширните разкопки и фотографски снимки на изкуствено създадените бетонни плочи с всякакви размери – от няколко килограма до няколко тона, бяха взети проби от органичен материал, който може да бъде лесно датиран чрез стандартния тест за радиовъглеродно датиране (RC-14). Приблизителната възраст на Пирамидата на Слънцето е установена чрез радиовъглероден тест на органичен материал, попаднал в бетона по време на неговото поставяне от древните Атлантически строители. Дълбоко при разкопките на изкоп 4A на Пирамидата на Слънцето, в долната страна на голям каменен блок, е било запазено частично вкаменело листо, чиято приблизителна възраст е 24,800 години (±200 г.).
Чудният и почти нереален резултат, че датирането от каменната ера (неолит), се припокрива със заключението на Д-р Османаджич, което се базира на доста дебелия слой земя, която се е натрупала върху тези структури през хилядолетията, откакто грижата за тях е спряла. Работници от колективните разкопки са махнали малка част от циментовите платформи, за да разберат древната строителна техника. Между всеки слой цимент има тънък слой глина, дебел до 3мм.
Начинът на редуване на слоевете от циментови плочи и глина формира сложен материал, който наподобява структурата на костите, които са подсилени от твърди пластове от костния минерал хидрокциапатит в гъвкава колагенова матрица. И освен че са гъвкави и плътно прилепнали поради слоевете глина, тяхната способност да абсорбират и задържат вода повишава пиезо-електрическите свойства на масивните съоръжения.
Този ясен и точен резултат от изследването на цимента при Босненските пирамиди и това, че резултатът съвпада с анализи, правени при други пирамиди и каменни структури по цял свят, показва, че
всички големи цивилизации от миналото са имали много напреднали познания по геополимерна химия, за да оптимизират пиезо-елекрическата индукция на планетния резонанс.
В същото време бяха разкрити множество гигантски каменни сфери, които се намират в реките и горите в околността на Долината на Пирамидите в Босна и този факт много наподобява разкритията в околностите на полуостров Юкатан в Гватемала, където има пирамиди. Това предполага директна технологична връзка между пирамидалните структури и каменните сфери. Освен това, гореспоменатите геополимерни тестове предстои да бъдат направени, за да се изясни произходът на каменните сфери, които са били най-вероятно отляти в кръгли форми от същите тези древни Атлантически геополимерни експерти.
Друга прилика между Босненската Долина на Пирамидите и комплекса от пирамиди в Мезоамерика е наличието на система от подземни тунели под структурите. Във всички добре разкопани места в света, където има пирамиди, има и подземни пасажи, които са част от камерите, построени с лечебна цел вътре в пирамидите. Използвани са за съвсем друго нещо – освен че дават достъп до определени части на пирамидите,
тези тунели са известни и със своите лечебни влияния, свързани с биоелектричеството на човешкото тяло, както и с пречистването на свещените подземни източници на вода.
Разкопки, които се правят в момента под Долината на Пирамидите в Босна, разкриха сложна мрежа от тунели, дълги десетки километри, които изглежда са били построени като лабиринт. Сега известен като Равне, входът на тунела е разположен точно на 2 километра от Пирамидата на Слънцето и се разгръща, извивайки се объркващо, като води към пирамидата.
Няколкото години разкопки и чистенето на ронливи каменни парчета, изпълващи лабиринта Равне, разкриха доста изненади, включително наличието на чиста питейна вода, появата на плазмени кълба на направените фотографии. Древният произход на предметите, заровени в тунелите по време на запълването им, е бил определен от напоено с вода парче дърво, намерено в една от стените на тунела.
Анализи, направени от проф. Ана Паздур в радиовъглеродната лаборатория в Гливице, определи възрастта на дървените фрагменти, която е около 34,800 години (±1500). Последващо изследване на тези материали бе направено от А. Лаулер в Лайпцигската лаборатория за радиометрично определяне на възрастта и лабораторията за изследване на стабилни изотопи в университета Кристиян-Албрехт в Кейл, Германия, чийто показатели отчитат възраст 30, 600 години (+540/-510). Като се има предвид, че прецизността на тези радиовъглеродни тестове е ограничена от голямата старинност на дървените парчета от Равне, резултатите, получени от 2 независими лаборатории се припокриват, отчитайки приблизителната дата на построяването на тунелите.
Изследваните парчета бяха снимани преди да бъдат отделени от плътния слой запълващ материал, който беше взет от място, намиращо се на 10 м от един от няколко големи заоблени блокове, който е взет от пода на това, което едно време е било вход. Тези озадачаващи предмети, първоначално смятани за природни глинени камъни, бяха по-късно идентифицирани, като мегакерамични плочи, изваяни от древните строители на лабиринта Равне. Оформени като гигантски вълнообразни възглавници, техните гладки форми показват подреденост, в съгласие с практическата функция на пиезо-електрически полупроводникови платформи за биоелектрически лечебни действия.
Анализи на проби от гладките керамични платформи, направени в Института по Атомна Физика Руджер Бошкович в Загреб, Хърватия, отчетоха, че фината керамична смес е направена от хора. Същото химично вещество, което помага за втвърдяването след топлинна обработка на геополимерните цименти, най-вероятно е използвано и тук за втвърдяването на мегакерамичните платформи, някои от които тежат по 8 тона, и също така не се откриват никакви следи в оцветяването, което е типично при процес на втвърдяване чрез изпичане в пещ. Масивните платформи продължително резонират с честота между 28-33 kHz, предавайки негативни йонни концентрации, измерени на различни места в тунелите в Равне от д-р Османаджич и Б. Брик с помощта на конвенционални въздушни йонни измерватели:
На входа на тунела в Равне, концентрацията е измерена 400 негативни йони на кубичен сантиметър въздух. На 40 метра по-навътре концентрацията е вече 3,000 негативни йони на кубичен сантиметър въздух. На 220 м по-навътре в тунела измерванията показват концентрация от 18,000 негативни йони на кубичен сантиметър въздух.
Следва…
Източник: zengardner.com
Превод: Анна Димитрова

http://psihobg.com/?p=4567