Индийския епос, Рамаяна и Бхагавад Гита са двата най-известни текста в Индия. Рамаяна разказва историята на великия Аватар Рама. Бхагавад Гита разказва историята на Кришна. Рамаяна описва Рама като „емисар от Агарта”, който пристигна с въздушно превозно средство. Доста невероятно е, че и Будистката , и Хинди религията поотделно имат предвид Агарта.

Първото публично доказателство се появи през 1947, когато Контраадмирал Ричард Е. Бърд от Армията на САЩ излетя директно към северния полюс и вместо да отиде над полюса, всъщност влезе във Вътрешната Земя. В дневника си наред с другите свидетелства, той разказва за навлизането във вътрешната кухина на Земята и за изминаването на 1700 мили над планини, езера, реки, флора и фауна. По време на полета е видял чудовищни същества, подобни на мамутите от древността, движещи се сред буйна растителност. Накрая открива градове и процъфтяваща цивилизация.

Самолетът му бил поздравен от летателни апарати от вид, който той не бе виждал преди. Те го ескортирали до безопасно място за приземяване и той бил достойно приветстван от емисарите на Агарта. След като си починал, той и екипажа му били отведени да се срещнат с Владетеля на Агарта. Казали му, че е бил допуснат, поради високо моралния му и етичен характер. По време на разговора разбрал също, че откакто САЩ е пуснал атомни бомби над Хирошима и Нагасаки, те били много загрижени за собствената си безопасност и оцеляване. Затова решили, че е време да осъществят по-сериозен контакт с външния свят и да се уверят, че ние не бихме унищожили тази планета и тяхната цивилизация с нея. Било им разрешено да изразят целта си чрез осъществяване на контакт с някой, на когото имат доверие.

За да съкратим цялата тази дълга история, ще кажем, че Адмирал Бърт и неговия екипаж, при тяхното посещение, били направлявани от домакините си в техния самолет по пътя обратно към външния свят, а животът им се промени завинаги. През януари 1956, Адмирал Бърт се отправи на друга експедиция към Антарктика и Южния Полюс. В тази експедиция той и екипажа му проникват отново на 2,300 мили в центъра на Земята. Адмирал Бърт твърди, че Северния и Южния полюс са всъщност два от многото портали към центъра на Земята. Не мога да не мисля за известната научно фантастична книга на Жул Верн „Пътуване до центъра на Земята”, която много от вас са прочели, или гледали като филмова версия.

Адмирал Бърт заявява, че Вътрешната Земя има вътрешно Слънце. Неговата теория е, че полюсите на Земята са по-скоро изпъкнали, а не вдлъбнати. Кораби и самолети всъщност могат да излитат или да влизат право навътре. Американската преса обяви откритието на Адмирал Бърт, обаче то беше веднага потиснато. Рей Палмър, редактор на „Списание за Летящи чинии” написа детайлна статия за откритията на адмирала. Правителството на САЩ купи, или унищожи почти всяко копие, а после унищожи цялото издание и печатницата.

Същото нещо по отношение на статията се е случило и на „Нешънъл Джиографик”. Списанието излиза и правителствато глътва почти всеки брой. Ако историята е лъжа, защо правителството се впрегна толкова много? Още по-интересно е, че правителството на САЩ не позволява на самолети да летят над полюсите, в момента дори цензурира наблюденията на астронавтите от Космоса… Всички полети на самолети са ориентирани да летят покрай тях и всеки пилот, летящ по тези линии може да потвърди това. Странно е, че айсбергите, които плават покрай полюсите, са съставени от сладка вода, а не от солена. А и температурата до полюсите (на 600 мили от тях) е по-висока, в сравнение с тази на 1000 мили от тях.

В книгата на Д.р Реймонд Бернард, озаглавена „Кухата Земя”, се разказва за човек,който потвърждава историята на Адмирал Бърт. Д-р Нелхи Котън от Лос Анжелис докладва, че един от пациентите му, мъж с Нордическо потекло, му е разказал следната история:

„Живеех близо до Арктическия кръг в Норвегия. Едно лято аз и един мой приятел решихме да отидем с лодка заедно колкото можем по-далеч в Северната страна. И така, приготвихме провизии в малка рибарска лодка и се отправихме към морето. След един месец ние бяхме далеч на север, отвъд Полюса и в странна нова страна. Ние бяхме силно удивени от времето там. Топло, и от време на време нощем, почти твърде топло, за да се заспи. И тогава видяхме нещо толкова странно, че и двамата бяхме изумени. Пред нас топлото открито море, в което бяхме, имаше нещо като огромна планина. В тази планина в определено място океанът сякаш се изпразваше. Озадачени, ние продължихме в тази посока и се намерихме плаващи в огромен каньон, водещ към вътрешността на Земята. Продължихме да плаваме и тогава видяхме това, което ни изненада… Слънце, греещо вътре в Земята.

Океанът, който ни отнесе до вътрешността на Земята постепенно се превърна в река. Тази река водеше, както осъзнахме по-късно, всичко през вътрешната повърхност на света от единия до другия му край. Тя може да ви отведе, ако я следваш достатъчно дълго, от Северния полюс до Южния полюс. Видяхме, че вътрешната повърхност на Земята е разделена, както и другата, на суша и вода. Има много слънчева светлина и изобилие от животни и растения. Плавахме доста навътре в тази фантастична земя. Фантастична, защото всичко беше огромно по размер, в сравнение с нещата от външната страна. Растенията са огромни, дърветата са гигантски и накрая стигнахме до хора-гиганти.Те обитаваха къщи и градове, както ние на повърхността на Земята. Използваха вид електрически превозни средства, подобни на едноместни коли за превоз на хора. Те се движат по бреговете на реката – от град до град.

3Д – английски филм

Няколко от обитателите на Вътрешната Земя, огромни гиганти, забелязаха лодката ни в реката, а ние бяхме напълно изумени. Оказаха се доста дружелюбни. Поканени бяхме да вечеряме с тях в домовете им и така, моят придружител и аз се разделихме, той отиде с единия гигант в дома му, аз с другия, в неговия дом.

Моят приятел ме заведе до дома и семейството си, а аз бях напълно изплашен от огромните размери на всичко в дома му. Масата за вечеря беше колосална. Блюдо беше сервирано пред мен, пълно с огромно количество храна,че бих се хранил с него цяла седмица. Гигантът ми предложи чепка грозде, като всяко от зърната беше голямо колкото наша праскова. Когато го опитах, открих, че е далеч по-сладко от което и да било, което бях опитвал. Във вътрешността на Земята всички плодове и зеленчуци имат далеч по-добър вкус и са по-ароматни от онези, които имаме на външната повърхност на Земята.

Прекарахме там една година, радвайки се на тяхната компания, както и те се забавляваха, докато ни опознаят. Наблюдавахме много странни и необикновени неща по време на нашето посещение при тези забележителни хора, и постоянно бяхме изумявани от научния им прогрес и изобретения. През цялото време те бяха дружелюбни и ни позволиха да се върнем към дома си по същия начин, както дойдохме… Всъщност, те вежливо предложиха тяхната защита, в случай че се нуждаехме от нея в пътуването обратно”.

Още един интересен разказ за посещение в кухата Земя прави впечатление – на норвежеца Олаф Йансен. Написан е в книга, наречена „Опушеният Бог”, като неин автор е Уилис Джордж Емерсон. Терминът „Опушеният Бог” се свързва с Централното Слънце, което е вътре в Земята и е по-малко и по-малко ярко от нашето външно Слънце и затова изглежда като опушено. Книгата е свързана с преживяванията на баща и син, норвежци, които с малката си рибарска лодка искали да открият „земята отвъд северния вятър”. Буря ги отнася през отвора в полюса в кухата вътрешност на Земята. Книгата е публикувана през 1908 г. Разказва за преживяванията на сина. Очевидно двамата прекарват две години там и после се връщат през отвора в Южния полюс, но бащата загива, когато айсберг се разцепва на две и счупва лодката им. Синът се спасил но по-късно бил затворен в лудница, защото никой не му повярвал. След като бил освободен, прекарва 26 години като рибар, а след това заминава за Съединените Щати. На около 90 годишна възраст се сприятелява с Уилис Джордж Емерсон и му разказва историята си. На смъртното си легло му  предава и карти, които е направил на вътрешността на Земята, както и ръкопис с неговите преживявания. Книгата „Опушеният Бог” разказва за неговите преживявания. Хората от Агарта живеели от 400 до 800 години и са силно напреднали в науката. Те владеели телепатията чрез определен тип излъчване. Имали източници на енергия, далеч по-мощни от нашето електричество. Те са създателите на летящите чини, които се задвижват от тази мощна енергия, извлечена от електромагнетизма на атмосферата. На ръст били около четири метра.

Има и още една препратка от 1942, Нацистка Германия изпраща експедиция, съставена от най-видните си учени, с намерение да открие входа към Вътрешната Земя. Гьоринг, Химлер и Хитлер с ентусиазъм одобряват проекта. Фюрерът бил убеден, че има хора, които живеят вътре в земното кълбо.

В „Кухата Земя” Реймонд Бернард също разказва за снимка, публикувана през 1960 в Торонто, Канада Глоуб и Мейл, която представя красива долина с буйни зелени хълмове. Летец твърди, че снимката е била направена от самолета му, докато летял „отвъд Северния полюс”.

Ченълингите на Джуал Кул за Кухата Земя.

Когато и да правя проучване по даден въпрос обичам да взимам под внимание информацията спрямо обратната връзка на Джуал Кул. Въз основа на споделяното с Него и на това, което споделям с вас в тази книга, има да се добавят много интересни неща. Първо, той потвърди, че Адмирал Бърт наистина е пътувал до Вътрешната Земя. Той каза, че има Слънце във Вътрешната Земя, но то е различно от нашето външно Слънце. Сподели, че Полярното сияние не е причинено от Слънцето на Вътрешната Земя, а от различен светлинен източник. Отворите на Полюсите са много широки и кораби и самолети могат да влизат в тях, обаче са естествено защитени от някакъв вид енергийно поле. Хората могат да ги намерят ако действително ги търсят, обаче, те са леко замаскирани от това енергийно поле. Потвърди също така, че има входове към Вътрешната Земя в Египет, Тибет и Юкатан и също добави, че има други входове в Бермудския триъгълник, Русия и Африка.В Агарта имало различни раси, точно както на повърхността на Земята, а някои от тях са доста високи. Получи и информация, че правителството на САЩ и други страни са наясно с Вътрешната Земя, но прикриват тези факти, както и това, че са осъществявали връзка с извънземни.

Д-р Джошуа Дейвид Стоун