Мистика и легенди обвиват историята за тайнствен некропол на египетската богиня Бастет край Малко Търново. Според преданията проклятие застига всеки, дръзнал да наруши вечния покой на погребаната там жена-котка. Дори навремето Ванга предупредила Людмила Живкова да пази свещеното място и в никакъв случай да не позволява то да бъде осквернено!
Всичко започнало през далечната 1981 г., когато иманяр на име Мустафа занесъл на Людмила Живкова карта от животинска кожа. Върху нея имало неразбираеми знаци. Според Мустафа енигмата сочела място в странджанско, където се намирала гробницата на богинята от египетския пантеон Бастет.
Съгласно легендата тя била тракийска принцеса, полубогиня-получовек с тяло на жена и глава на котка и прекарала по-голямата част от живота си в Древен Египет. Последната й воля обаче била да я погребат в родната Странджа. Висока около 1,60 м, тя носела фараонска корона, а на врата й имало златно колие с герб на орел и змия. Посветени в тайните на видимия и невидим свят, нейните последователи закривали лицата си с маски на котки...
Разказът на Мустафа звучал абсурдно. Търсачът на старини обаче посочил и точното място. То било под една скала в местността Седлото, между странджанските върхове Голямо и Малко Градище, в близост до границата.
Известна с увлечението си към тайнственото и окултното, Людмила Живкова силно се заинтригувала от информацията за некропол на египетска богиня в Странджа. Доверявайки се на малцина, сред които била и Ванга, дъщерята на Първия й изпратила парчето кожа. А от устата на пророчицата прозвучала чудна история...
...Преди хиляди години по вода дошли хора от Египет - роби, войници и висши началници. Със себе си носели ковчег от черен гранит, изписан с непозната за нас писменост. Една нощ в пълна тъмнина и при пълно мълчание ковчегът е бил спуснат надълбоко и зарит с огромно количество пръст, а хората, участвали в това, били избити на място. Така тайната била запечатана с потоци невинна кръв, за да дочака времето, когато ще бъде открита, показана на бял свят и разгадана от хората. „Това е едно хилядолетно послание с безценна стойност”, твърдяла Ванга. "Дори и да намерят този саркофаг, няма да могат да разчетат писмото. А то е много важно! Защото с него е записана историята на света - две хиляди години преди нашето време и две хиляди години след него.”
Ясновидката прозряла също, че в скръстените на гърдите си ръце погребаната държала жезъл от извънземна материя, излъчващ невидим енергиен лъч към космоса, а около нея били струпани несметни богатства – златни буци и предмети, оръжие. Изрекла и строго предупреждение към Людмила – мястото да не се пипа и рови в никакъв случай!
Думите й обаче още повече разпалили любопитството на тогавашната ни Първа дама към мистерията и тя възложила разплитането й на едно от най-доверените си лица - Кръстю Мутафчиев, по онова време шеф на отдел „Културно наследство”, ексдипломат от Лондон и Делхи. Той моментално организирал 5-члена тайна експедиция, в която освен него и племенницата на Ванга Красимира Стоянова, се включили още археологът Иля Прокопов (години по-късно станал шеф на НИМ), изследователят-журналист Цеко Етрополски и шофьорът Иван Николов. В „археологическата завера” били посветени малцина дори от тогавашната върхушка и от ДС, а районът строго се охранявал от гранични войски, като режимът на пребиваване в него бил силно ограничен.
За кожената карта Кръстю Мутафчиев смятал, че е копие небесна - от съзвездието Цефей. Отивайки още по-далеч, дори уверявал, че истинската гробница е в Космоса, а в Странджа - огледалният й земен двойник. Според плана, който разчел, тя се състояла от тайна камера, обикновена камера и елипсовидно преддверие.
Разкопките започнали на посочена от Ванга дата. И същата вечер се случило нещо необяснимо, хвърлило в смут целия екип. През нощта срещу 5-ти май, с появата на първия лунен лъч на скалата пред тях се появило сякаш холографско изображение на две фигури. Едната била права, а другата, приличаща на фараон, седяла върху трон. Картината била изумителна и се запечатила дълбоко в съзнанието им. По-късно на същото място били открити няколко соларни кръга с неизяснен произход, формиращи триъгълник.
За последвалите разкопки и откритото там има мълва, която никога не се потвърждава – уж бил намерен някакъв световен календар, изписан върху каменни плочи, който тайно изнесли извън страната.
Версиите обаче на Кръстю Мутафчиев и Красимира Стоянова са не само различни, но и взаимно си противоречат. Според автора на трилогията „Хомо сопиенс” били открити безценни находки с извънземен произход. Именно той лансирал и идеята за гробницата на богинята Бастет на това място, като споменавал и ръкопис, наречен "Ребусът". Според Красимира Стоянова пък никога не е ставало въпрос за подобна гробница и за извънземни находки. Тя уверява, че са изкопали само една дупка и истината за онова, което е скрито дълбоко под земята, ще излезе наяве чак тогава, когато хората са готови да приемат тази информация.
Какво в действителност са открили там и открили ли са нещо изобщо, остава само да гадаем. Защото до нас не е достигнал нито дневник, нито каквото и да е веществено доказателство, а мисията била прекратена след внезапната смърт на Людмила Живкова през юли на същата 1981 г.
А дали посветените в тайната експедиция били застигнати от проклятието на Бастет? Знае е се само, че някои от участниците в „заговора” се споминали съвсем ненавременно: официалната и неофициалната хипотези за смъртта на Людмила Живкова, силно се разминават. За кончината й, както и за увлеченията й по тайните учения, се шушукат различни истории.
Иманярът Мустафа, от когото започнало всичко, бил заловен от милицията, разпитван и бит. Заради тези изпитания здравето му се влошило и починал. След прекратяване на експедицията Кръстю Мутафчиев пък бил осъден и хвърлен в затвора, където излежал 8 години. Малко след като излязъл на свобода, умрял от рак...
Интересно е, че и досега местни жители със страхопочитание разказват за необясними явления в близост да сакралното място. Едни виждали на определени дати силуетът на богинята-котка върху скалата. Други пък изпадали в транс и имали странни видения и пророчества.
Иманяри смятат, че е напълно възможно и да е имало археологическа находка, без обаче да са сигурни дали е некрополът на Бастет. Но каквото и ценно да се е намирало там, то най-вероятно е разграбено през вековете, убедени са те и разказват за руски войски, уж тайно изнасяли от това място неидентифицирани исторически находки.
Сериозните учени са категорични, че става дума за пълна измислица. А ако оставим мистиката настрана, близо до Мишкова нива е една от най-интересните тракийски куполни гробници в Странджа, на която са работили много научни експедиции, включително и покойният проф. Алесксандър Фол. Пак там е открит и древен рудник с две хоризонтални галерии - районът е бил център на рудодобив по времето на траките.
Кое в тази история е истина, не е ли историческа мистификация, доукрасена от кривите на времето? Кой знае, Странджа е магична!
Ани РОМАНОВА
http://www.bgchudesa.com/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE/%D0%91%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B0.html
