"Един мъж видял умираща змия в огъня и решил да я спаси , но когато я извадил от там, змията го ухапала. От болката мъжът я пуснал и животното пак паднало в огъня. Човекът се опитал пак да и помогне и змията отново го ухапала. Друг човек, който го наблюдавал през това време, се обърнал към него и му казал: 
- Извини ме, но си доста твърдоглав. Не разбираш ли, че всеки път, когато се опитваш да я измъкнеш от огъня, ще те ухапе?
Човекът отговорил:
- Природата на змията е да хапе, но това няма да промени моята, която е да помагам. 
С помощта на железен прът, извадил змията от огъня и спасил живота и."
Размисъл:
Не променяйте природата си ако някой ви навреди, не губете същността си. Просто вземете предпазни мерки.
Някои преследват щастието, други го създават.
Безпокойте се повече за съвестта си, отколкото за репутациятa. 
Защото съвестта ти е това, което си, а репутация е това, което другите мислят за теб. И това, което другите мислят, не е ваш проблем ... 
Това си е техен проблем.

Добра притча. Аз бих добавил, ако някой ви навреди, не променяйте природата си. Само му благодарете.
Ако си в Истината, щастието ще те преследва. Друг е въпроса, дали ще го искаш /не лично/.
:)))

Много поучително. Поздрави!

Така е, както се казва всеки ден от живота е изпитание. Просто голяма маса от хора, са научени ако някой им направи лошо, също да отвърнат с лошо. А, аз просто ги игнорирам, слагам им пътният лист и ги разписвам, да се спасяват. Има си удавници, които колкото пъти да им метнеш спасителният пояс, те винаги ще го изпускат, защото така им харесва. Някой просто цял живот си я карат така, през просото и не им дреме за нищо, винаги готови да направят мръсно, а самите те не се осъзнават, на какво ниско и примитивно ниво са.

Така е, поучителен е разказа, но малко хора ще разберат тези думи.